За книгата: година / Празничната трапеза е готова. Усмихвам се, искам да зарадвам съпруга си. Чувам как ключалката на вратата се завърта. До ухото достига само кикотене, женски писък, преминаващ в стон: „Няма да го понеса“. Искам го сега... - Мила... - изрева, а в гласа на съпруга се долавя похот. - Внимавай... в моето положение трябва да си по-нежен... Трябва да ти кажа... - Какво да кажа? - пак гърлен звук - Ще имаме бебе, любим човек... Краката ми отслабват, залитам и случайно се удрям в рафта, фигурката пада и се разбива на парчета. - Как можа... - банални думи се отронват от устните ти. И обръщам поглед от съпруга си към любовницата си, замръзнала до него, а тя облизва устни и ме гледа победоносно…